Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2023 20:07 - ЗА ХРИСТИЯНСТВОТО И ЖИВИЯ ХРИСТОС В НАС
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 1454 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  ЗА ХРИСТИЯНСТВОТО И ЖИВИЯ ХРИСТОС В НАС                             
„Това, което дава християнството ще бъде взето във всички времена на бъдещето, и ще стане още по-важен импулс за човечеството, когато вече няма да има никаква религия. Дори, когато човечеството преодолее религиозния живот, християнството ще остане. Това, че в началото е било религия е свързано с развитие на човечеството; но християнството като мирово разбиране е повече от религия”.                                                                                                              
Д-р Рудолф Щайнер                                                           Христос ни показа със своя живот как да бъдем истински  човешки същества  - със състрадание, съчувствие, търпение и отдаденост да помагаме и служим с любов на хората.                                            Днес хората често са отчуждени, нелюбезни, намръщени, даже груби.                                                                                                                                  Колко малко е необходимо за
 да създадем навик в нашето поведение на добронамереност и положително отношение към хората. Да опитаме още днес. Например когато срещнем някого да се усмихнем, да кажем една добра дума, даже на непознат - сърдечно, с добронамереност,  любезност, дружелюбност – „Добра среща”, „Хубав ден”, „Бъди здрав”. Това предизвиква ответна усмивка и добра дума. Ето една малка искра от импулса на Христос, който е във всяка човешка душа, независимо дали го осъзнава или не.                                                                                                      В течение на две хиляди години след Мистерията на Голгота  познанието за Исус Христос се променя. През първите столетия след Христа, Мистерията на Голгота е разбирана с духовни понятия, духовно познание, каквото ние днес сме загубили. По това време идването на Христос на Земята и въплътяването му в тялото на Исус е разбирано с понятията на т.нар. гнозис – духовно познание придобито със  сетива за духовния свят, предавано в религиозни и философски идеи. То е било присъщо на просветени личности от Древна Гърция.                      В първите векове след Христа някои църковни отци са писали с гностични понятия и духовни познания. Те са знаели как Христос е навлязъл в световното човешко развитие, как се е спуснал от Космоса, за да навлезе в човека Исус и да донесе импулса на развитие на човешкия Аз /Дух/ чрез импулса на любовта. Те са имали и духовното познание, че след Мистерията на Голгота, Христос се завръща в духовния свят. Христос от тогава е и духовен свят на Земята. Това, което се е говорело и пишело тогава е било изразявано в понятия, които излъчват първичната мъдрост на човечеството. Такива са били Августин и Дионисий Аеропагит. Дионисий пише за Духовните Същества от деветте духовни йерархии – Ангели, Архангели, Архаи, Елохими, Сили, Господства, Престоли, Херувими, Серафими.                        Но, след първите няколко столетия духовната същност на християнството постепенно се загубва. Църквата се старае да заглуши и унищожи представите на стария гнозис, задълбоченото духовно познание. Вместо това се появява схващане за Мистерията на Голгота, което се опира на все по-абстрактни, примитивни представи. Църковното християнство се опира тогава на религиозни догми. Загубва се познанието, че Христос е Мировото Слово, създател на всичко онова, което обкръжава човека.  Това се открива в началото на Евангелието на Йоан, но то не се разбра.                                                                                         Остават  също Евангелията  на Матей, Лука и Марко. С притчите в тях, които съдържат дълбока мъдрост. Но, те са символични, метафорични, изискват задълбочено духовно познание. Сега Евангелията могат да бъдат обяснени от духовната наука антропософия,  която произлиза от мъдростта на духовния свят.                                                                                                                    Днес религията се е превърнала в сбор от църковни догми и обряди. И така Евангелията се  разбират като разкази, описващи земния път на едно човешко същество, без да се държи сметка за неговите връзки с Космоса, с изключение на Евангелието на Йоан. И така вярващите християни получавали абстрактни понятия,  църковни догми за християнството.  Интерпретациите на Евангелията стават все по-примитивни, опростени. Те се превръщат все повече в един обикновен разказ за човешкото същество Исус, което е съществувало исторически. Понятието „Христос”, Син Божий все повече избледнявало и се сливало със земните преживявания на Исус . Това можем да отбележим и днес.                                                                Ще дам един пример. В едно интервю известната поетеса Надежда Захариева,   бивш заместник министър на културата каза, че Исус Христос за нея е идол, кумир на който тя подражава  - например да обича хората. Но, за нея той не е Бог, а човек, велик човек,  който е пример за нея.                                                   Това разбиране на християнството продължава още повече в днешно време, когато материализма е в своя разцвет. Понятието „християнска вяра”  става термин от миналото. Даже се спори дали Исус го е имало  исторически. Разбирането на Евангелията става все по-материалистично, едностранчиво.  Появява се критика на Евангелията за противоречия между тях. Започна изцяло да се отрича Мистерията на Голгота като историческо събитие и възникване на християнството се свежда до определени представи, формирани в обществената среда  на епохата, от която започва нашето летоброене. Някои  даже твърдят, че в християнството не стои никакъв исторически Христос.                                                                                         И все пак днес в подсъзнанието на повечето хора съществува една неосъзната вяра в духовното, в нещо свръхземно, някаква духовна сила, която е създала този свят, независимо как ще го назоват – Бог, универсална сила, универсален разум, всевисша сила и     пр.                                                                  Днес човек е с добре развит интелект и развиваща се съзнателна /духовна/ душа. Той има потребност, копнеж да пробие сковаващата преграда на материалния свят, да прогледне отвъд - в духовния свят. Това може да стане с духовната наука антропософия, която дава истинско познание за  Христос. Много хора искат да пробият мрака на материализма и да потърсят  светлината на духовното.                             Днес християнството трябва да бъде разбирано чрез духовната наука,  за да може  да се проникне в дълбоката му духовна същност.                                                                                                                    В средновековието още е съществувала връзката между науката и християнството. Например такава е основополагащата  научна книга в християнската религия – „Сума по теология” на Тома Аквински /1225 – 1274 г./, един от най-големите християнски учени в Европа .      Той е имал лично преживяване, получил  е видение: явил му се е Христос в етерно тяло. Папа Йоан  Двадесет и Втори го канонизирал за светец.                                                                                                                                Днес е необходимо задълбочаване на познанията чрез свръхсетивните изследвания на духовната наука, за да се разбере мъдростта скрита в Евангелията, за да се разбере християнството в цялата му дълбочина, да се осъзнае импулса на живия Христос. Той живее днес в етерно тяло, обхващащо Земята и цялото човечество. Това е Второто пришествие на Христос, което е започнало от 1930 година, продължава и досега и  ще продължи в бъдещите векове.                                                  Днес официалната академична наука, включително и християнството все повече се разтваря в материалното и губи връзка с духовната мъдрост. Сега и медицината е свръхмодерна наука в изучаване на материалното тяло на човека, но не и на неговите духовни тела –  етерно,  астрално /душа/  и Аз /Дух/.             Академичната наука все повече ще навлиза в материалния свят, в създаване на високи технологии, като средство за овладяване на външния материален свят.                                                                    Но, постепенно духовната наука ще навлиза в природните науки и в християнството. Днес все повече се разпространяват неврози, паник синдроми, депресии и пр., защото липсва разбирането за духовния свят. А това води до отчаяние, несигурност, защото материалното е временно, непостоянно, няма опора и сигурност в нищо.                                                                                              Религия означава „съединение” /”religio”/ и по този начин религията се явява съединение на материалното /сетивното/ с духовното /свръхсетивното/. Времето на настъпващия материализъм се е нуждаело от религията. Защото хората постепенно са загубили сетивата си за духовния свят /ясновидство, ясночуване, интуиция/, които естествено са притежавали в минали епохи.                                                                                                 Но, в бъдеще отново ще се развиват свръхсетива и човек ще може да вижда Христос в етерното /жизнено/ тяло. Всеки човек ще може да го вижда. Тогава няма да е необходима повече религия. Новото виждане е предпоставка на истинско духовно християнство. Християнството е започнало като религия. Но, в бъдеще християнството ще бъде импулс за развитие на човечеството. Всеки ще може осъзнато да възприема от Христовата светлина на етерното Му тяло. Тогава вече няма да има нужда от никаква религия.  Защото цялото човечество ще има в себе си живия Христос, неговия Аз.                                                                          
Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.                 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895204
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031